I remember tears streaming down your face
When I said, I'll never let you go
When all those shadows almost killed your light
I remember you said, don't leave me here alone
But all that's dead and gone and passed tonight.
Отново съм тук. Колко странно, предвид депресираното ми настроение ;д. Обещах си да не пиша постове свързани с подобни глупости. Настроението ми е едно и също от началото на седмицата. Не се е променило ни най-малко. Пълна депресия. (:
Имам чувството, че всички ме мразят тази седмица. Обръщат ми гръб, не ми споделят нищо, както преди, зарязаха ме два пъти ;д И на всичкото отгоре вчера видях Чефо, а не го бях виждала от Занзибар, където се бяхме напушили ;д. Сигурна съм, че ме помни с яката излагация на моя милост, само с това може да ме запомни ;д.
Също така усещам как се променям. По - скоро определен човек ме промени. Но.. не зная, може би промяната е за хубаво. Все още обаче не виждам хубавата й страна. Кой знае, може да се превърна в зомбиman xD. Както и да е.
Най-много се ядосвам, когато започват да ми оправят депресираното настроение. Преди не се дразнех, а сега се ядосвам на най-малките и нищожни неща. Е, определено това не ми харесва вече в мен. Сигурна съм, че тази седмица съм обидила доста хора.. неволно. Не знам какво ми става, сякаш не съм аз. И не се харесвам такава. Наистина. Искам си старото весело Съни ;д. Но просто не ми се усмихва. Тъпо е. Дразня се. Няма смисъл. Дори не ми се плаче. Гледам безизразно. Не съм аз, но не ми се усмихва, за да върна старото идиотче ;д.
Не виждам нещо смислено в редовете, които изписах. Спирам.
Смятам да седна и да се подготвя, както никога досега за контролната по математика.
Стискайте плаци. Макар че.. не виждам смисъл дори в това.
.... ~


















