Swallow me then spit me out
For hating you, I blame myself
Seeing you it kills me now
No I don't cry on the outside anymore..
Миналата година, дори мога да уточня кой месец ;д В края на май месец, точно след като ми минаха изпитите за кандидатстването, сложих край на една невероятна връзка. Нямаше никакви препятствия пред нас, е, освен едно, разстоянието..
Разбира се бихте ми казали, 'как може така да постъпиш, толкова глупаво, да съсипеш горкото момче' ;д повярвайте ми, всичко това, ми го казаха в лицето. И то 'приятелки', от които имах нужда тогава, но те предположиха, че е по - добре да утешават него ;д
Та, казвам го, не за друго, ами да видите къде е иронията. Миналата година - май месец, плаках на тази песен, мда, мразя тези гадни спомени, винаги я свързвам само с това. Не я бях слушала оттогава. Но.. поради наивната ми личност, аз отново се влюбих, макар че, за първи път любовта ми е несподелена (:. йеа. едно от нещата, с които всеки тийнейджър се сблъсква, нали така ;д. Преди седмица ревах, с най - искрени сълзи за един глупак на тази песен. Тъпо е, зная. Дори смешно, сигурно в нечии други очи ;д. Но за съжаление, аз съм само на 14, чувствителна съм, лесноранима, наивна, глупава, млада, още притежавам онзи детски чар ;д и детско мислене от време на време, плача за глупости, мрънкам за глупости, не умея да си изразявам чувствата, мразя, когато ми натякват, че трябва да се променя, но те просто не разбират. Никой не разбира. Това съм си аз, с лошите и с добрите ми страни. Или ме приемат такава, каквато съм или.. просто да си ограничат отношенията с мен.
Също така.. съм егоист. Не само за материалните неща, ами и за тези, свързани в личен план.
Искам време за себе си, по-затворен тип съм, обичам да мисля и просто да не си споделям мислите ;д. Но когато кажа, че искам да съм сама, да не ми се бъркат, ме изкарват егоист. Не, аз не го приемам като обида дори ;д. Хубаво е да искаш понякога да имаш време и за себе си. Да обмисляш нещата. Просто онова чувство, когато си сам е хубаво. Не винаги трябва да има някой около теб. Но явно, малцина го разбират и приемат. Не упреквам другите, просто искам да ме приемат такава, каквато съм.
Понякога трудно се вписвам в обстановката, макар че повече хора биха казали, че това е лъжа. ;д Но нали знаете, че изкуствената усмивка е най-красивият грим за едно момиче. А пък аз винаги съм усмихната, старая се винаги да се усмихвам, защото все пак се живее един път живота ни, и трябва да изкарваме максималното от него. Обичам да се усмихвам, но само с най-близките ми. Пред другите усмивката е .. една и съща. В момента съм сигурна, че четете поста ми и се чудите какво не ми е наред ;д
Нека сменим темата и да се върнем към заглавието на поста ми. Защо ли смятам, че на него не му пука ;д. Ако му пукаше би ме оставил, би спрял с опитите да ме заговаря, поздравява и какво ли още не и просто да си бъде с приятелката му. От друга страна всеки би казал, че него го е грижа за мен именно, защото ми обръща внимание. Не зная защо, но все отричам тази част.
Мда, постът ми стана пълна депресия ;дд
Спирам, докато не съм се увлякла повече.
Сайонара :)
Съни ~



















